Очакване
И тази нощ си идват като псета
старите булеварди до входа ми,
с калдъръмена нежност и вярност
Авраамова събират нозе под прозореца.
Не се изненадвам, разбирам съдбата им -
неволята носим на толкова хора,
скърбим – не скърбим, но пак на инат
живота да правим утре ще се залавяме.
Но тебе те няма. Не спираш до входа,
мълча и не викам, онемяла от знаци,
Нощта като стара сватовница тича ...