Днес те нямаше, беше ми тихо.
Чувах само сърцето - туп, туп...
Тишината диктува ми стихове,
отброявайки ритъма глух.
А по устните питанка плаха,
като тъжно самотно дете,
скита, пеейки песничка някаква -
"ти и днес не дойде, не дойде..."
Да те зърнат за миг, за секунда,
да се взират очите не спряха.
Не, не плача - това са търкулнати
две въздишки, които те чакаха...