Oблякла синята прозрачна дреха,
пристъпвам под небето сребролунно,
звездици ясни в светъл лъч поеха
към езерцето бисерно и чудно.
И аз съм цялата облечена в надежда,
съвсем сама стоя. Дали те чакам?
Дали ще дойдеш? Тайничко поглеждам.
Абсурдно е. Ще те забравя някак...
А тази вечер тъй красиви са звездите,
като принцеси тръгнали на бал,
вървя загледана във тях, с очи ги питам
дали отдавна вече си заспал? ...