Сирената на кораб ли ручи
или това е споменът - камбана?
Солта извира в моите очи,
а залезът е ален като рана.
Солта е и в морето - моят Бог.
Но аз не искам да го наскърбявам.
Тук месеца ще чакам - златорог,
отломък от угасваща жарава.
Той вест ми носи. Знам я отсега.
Но въпреки това ще я изчакам.
Ех, гларусе, навяваш ми тъга,
така като ме гледаш и ми крякаш. ...