Копнежни нощи, неброени дни,
самотен бряг, разплакани очи,
и стъпки в пясъка, от пяната отмити,
а вятърът в косите тайната заплита.
Все по-високо - слънцето прежуря вече,
морето нажежено с милиони стъкълца
отблясъци препраща накъм вечността
да ти напомня, че все още те очаква
едно пораснало момиче на брега,
тъй както майката Земя любовно чака
след всяка зима да я целуне пролетта!