Очакване
Аз чаках те дълго на пясъка див,
изгарях сред пяната бяла.
Защо сте, мечти? Вие удряхте с взрив
най-крехкото в моето тяло.
- Не, няма да дойде. - ми каза с очи
рибарят, нанизвайки кука.
Ще дойде. - отвърнах. А той се качи
на лодка, зората разпука.
В узрели салкъми, сребриста лила,
преминаха облаци снежни,
напомняйки влака, от който с лула
мой чакан и мил, ти ще слезеш.
Как страдах те, Нежност! И ден подир ден
ме срещаха хора еднакви.
Те гледаха дълго, тъй тъжно след мен,
че в края сама се разплаквах.
Смалих се до сянка. Вълна след вълна
топеше нозете ми волни.
Потъна небето. Пребродих дъна.
Тлента на трохи се изрони.
Но още те чакам. С мен чайки кръжат.
Мелодия плисва Бетовен.
Заплакват перата, но даже брегът
не смее да търси виновен.
И с мъдро упорство изтрива писмата,
написани с моите стъпки.
В които препускахме, пясъчно-златни,
с конете си силни и дръзки.
В нас бризът мълвеше. Туптеше море,
събрано под мокрите дрехи.
Целунах те сладко, ти каза добре
и пламнахме голи и вехти.
Следите ги няма. Тревога, сълзи...
Водата отмила е всичко.
Там само останаха двете скали,
на мен и на теб да приличат.
© Силвия Илиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, много мило, Петре.
-
Ех, думи...и не само...
Дадено ти е, Силве... -
Мария, благодаря ти за прекрасните думи, зарадва ме.🥀☀️Прегръдки и на теб.
-
Всеки четвърти стих от строфите в тази поема е една разкошна поанта! Сигурна съм, че дори не подозираш колко си талантлива! 👏Продължавай да ни подаряваш естетическа наслада с творчеството си, Силви!💕 Прегръщам те!🤗
-
Благодаря ти, Павел, много мило.
-
Просто брилянтна, оставам без думи всеки път! Продължавай в същия дух!
-
Аз ти благодаря, Мини.
-
Силвия, остави ме без думи, прекрасна поема, написана със сърцето! Благодаря ти, за удоволствието, което ми направи!
-
Гале, здравей! Вля светло чувство със стиховете на Бърнс. Приемам го с благодарност. Благодаря ти много за топлите думи и подкрепата. Прегръдка!
-
Страхотна поема, Силве! Благодаря! "Кога и кой ще измени на старата любов... Преминахме ний длан във длан реки и планини.И раздели ни океан след тия златни дни.Но пак сме днес със теб в едно. Ръката ми хвани. Налей от старото вино за миналите дни." Да. Великият Роберт Бърнс, светла му памет, сякаш е писал продължение на твоята поема! Сравнението на двете дойде непринудено. Докато четях твоята се сетих за неговата.
-
Благодаря ти ,мила Иржи, само листенце на вятъра съм, твоето сърце е голямо. Хубав и усмихнат ден, Иржи!
-
Обичам разказвателните ти стихове, при това толкова издържани ритмично, с голяма доза романтика, пейзажност, чувства и нежна напевност, от които ти се иска да има още и още...Голяма си, Силве, много голяма!
-
Благодаря много, Доче и Влади.
-
Красиво и тъжно очакване... Допадна ми...
-
Здравейте и аз благодаря от сърце, че се спряхте, Тони, Вики и Ивайло.
-
Силви, здравей!
-
Хареса ми!
-
В нас бризът мълвеше. Туптеше море,
събрано под мокрите дрехи.
Целунах те сладко, ти каза добре
и пламнахме голи и вехти
Благодаря за прекрасния стих! -
Благодаря Ви, Петре, Юри и Смут 🌺!
-
Богато, богато... образно! Направо приказка си разказала, но лирична
Хареса ми, много! -
Много е хубаво, Силве!
-
Силвия, останах удивен,.. пишеш прекрасно и в този жанр
-
Много ме зарадвахте, приятели, благодаря за милите думи и топлината от отзивите. 🍃🍃🍃🍃🍃🍃🌻🌻🌻🌻🌻❤🍃🍃🍃🍃🍃🍃🍃🍂🍂🍂🍂🍂🍂🍂🍂🍂
-
Смалих се до сянка. Вълна след вълна
топеше нозете ми волни.
Потъна небето. Пребродих дъна.
Тлента на трохи се изрони. - Представих си го! -
Отдавна чаках твой стих, Силве! Звучи като легенда за любовта. Много си талантлива!
-
Поздравления за моженето!
-
Хубав разказ за любовта. Нежен, поетичен, но и тъжен блян.
-
Великолепие, както винаги, Силве! Майсторка си на думите и описанията!
-
Наистина брилянтно!
-
Елия, Дени и Нина, благодаря Ви!
Дени🍀. -
Прекрасно!
-
Как ми липсваше!
-
Великолепно!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
