Стоя примирен до вратата смълчана,
забравен, ненужен, стоя във нощта
и виждам те нежна, красива, засмяна,
да галиш дъха ми със твойта коса.
За миг си припомних за нощите топли,
в които целувах аз твойте очи,
но всичко превърна се в мъка и вопли,
останах самичък с разбити мечти...
Отново самотен стоя до вратата,
чакам с надежда да дойдеш сама,
чакам да влееш обич в душата,
късче надежда и лъч топлина. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up