Очакване!
Навън е тъмно, виж, и всичко живо спи,
но някъде в мрака едно прозорче свети,
и чакаща в нощта с молитвите си клети
едно момиче страда, едно сърце тъжи.
За нейното момче сълзите извор стават,
че някъде на път е тръгнал в нощта,
а вътре без утеха изгаря любовта,
едни очи във здрача от тебе призив чакат.
А ти си нейде там, залутан в планината
сред мрак и тишина, и студ, и мраз, и лед,
не може да живее момичето без теб,
от липсата ти днес изгаря и душата.
Върни се ти сега и с нежност прегърни я.
Зарадвай тез очи, изплакали те жив,
недей прогонва днес ти спомена красив,
че този спомен тих от жар изпепели я!© Боряна All rights reserved.