Очакване в безкрайността
Не помня - някъде огромна Вечерта
лежи встрани
и още по-назад от спомените на обикновеното.
А аз съм се изгубил във дъжда
и ударите му, като тояжката на слепия,
ме водят с тишината на пътеките,
към това,
което няма никога да различа.
Навярно е самотен Хълм в полето.
Но след като пътеките кръжат
по своите спирали към сърцето му,
долавям смътно - бил е преди тях.
И той е онова Очакване,
което винаги съм осезавал в страх.
Което ражда Времето, Пространството.
Това Очакване, дори преди
неравновесието от изгубеното детство...
стаено в хиляди ограбени очи.
И то е тишината на Вселената,
в която всеки къс материя гори.
...И както Вечерта лежи встрани
и още по-назад от спомените на обикновеното,
сега съм се изгубил във дъжда
и ударите му, като тояжката на слепия,
ме водят с тишината на пътеките,
към това,
което няма никога да различа!
© Младен Мисана All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
"Безкрайност най-краткият път към себе си"
-
Социология, загатваща за физика... Хубаво!
-
Както винаги - оригинално и стабилно.
-
Изгубен или намерен… замислих се какво е да си изгубен и дали изобщо някога някой се е намирал или мисли ли си той дали някъде съществува… на кратко, пак размърда мозъчните ми зъбци, така да се изразя.😊 Поздравления, Младене, за прекрасния стих!
-
Ти си цяла вселена, Младен, и този стих го доказва с дълбочината на мисълта, нарисувала тази космическа картина! Хареса ми!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Пожелавам ви здраве, вдъхновение и да пребъдвате възможно най-леко в тези много трудни дни за родината!:M&M