ОЧАКВАНЕТО НА РОЗАТА
Р.Чакърова
Познато е. И толкова прекрасно...
Нали съм Роза... Знам какво ме чака.
Познато е - прегръдката на Вятъра...
Поредното сбогуване със Мрака...
Пропъждам го... Закрива ми очите,
забулва ми сърцето и душата...
И влагата му слепва ми косите
със капки от сълзите на Росата...
А Вятърът... обича да ги пие,
да пресушава с духване тъгата ми... ...