Една родопска Фея
при мене долетя.
Побъбрих си със нея,
но литна във нощта.
По звездните полета
самотна тя се скита.
Чаровна и духовна,
и никого не пита.
Усмихната и ведра
танцува край реката.
Поисках ù целувка.
Загубих ù следата.
Промуши се изкусно
във вечната гора.
Останаха мечтите
и ромол на река.
© Симеон Пенчев All rights reserved.
Приятна вечер!