Едно шишенце абсент запазих си за теб...
Скрих го във гората във пропукващия лед...
Едно шишенце абсент, парче от твойта дреха...
Неизбежно е, мили, ти го поиска...

Мили, очите ти ме молят...
Мили, те крещят ми...
Зоват ме... мили, аз ще ги последвам...

Хванах те за ръка и те поведох в гората...
Целувка след целувка... малко, по малко се приближавахме към...

Шишенцето очакваше ме там...
Студено беше още...
И в очите топли, онзи плам...
Отново ме зовеше...

И посегнах, мили...
По-силно бе от Любовта.
Не съжалявам скъпи...
Трябваше да отмъстя.

Вдишай, довери ми се...
Не се съмнявай в мен...
Вдишай... това ще е последният ти ден...

Мили, очите ти ме молят...
Мили, те крещят ми...
Зоват ме... мили, аз ще ги последвам...

Топъл... може би дори горещ...
Ще се моля, мили... за теб.

Мили, очите ти ме молят...
Мили, те крещят ми...
Зоват ме... аз ще ги последвам...