Очи черные...

Едни очи, които обещават,

но искат със звезди да ги сравниш...

Едни очи – въпросите задават

и нямаш сили да им устоиш!...

Загадъчни в Страстта... Неуловими...

Безкрай... Една Вселена... Замълчѝ!...

Като мечти -- съвсем необясними –

замислени и влюбени очи...

.. Разпалва вятър лагерния огън

във лятна нощ край циганския стан,

една красива Кармен, рáди бóга,

пред своя мил танцува в унес там...

Във тъмнината младото ѝ тяло

огрявано ритмично от лъчи,

огъва се от страст обезумяло –

проблясват в мрака ласкави очи...

Понякога в тях мълнии просветват,

проблязва и необуздана страст,

не винаги са вярни – като клетва --

но обещават те и просят, сласт...

Внезапни бури, яростни стихии,

коварство и любов дори в едно –

фатални чувства всеки поглед крие

с желание за вечно тържество...

... Безкрайна е нощта, но с край Живота

и всеки миг от него – преброен,

и огънят угасва вече щóто

керванът пак за път е подреден...

06.02.2017.