ОЧИ ЗА РАЗСЪМВАНЕ
Нощта заприда черно повесмо.
И с тихата въздишка на асмите
бродира есенното си везмо –
с картини и послания нескрити.
В прозорчето с прокъсано перде
пред паяците здрачът козирува,
зад прашните буркани с липов мед
мухите се прибират – да зимуват.
Как всичко губи смисъл или цвят,
остане ли със друг несподелено –
и нито беден, нито пък богат ...