"Беше вторник, 13..."
Маргарита Петкова
Беше петък, ноември. Не помня числа.
Пихме вино червено и бяло.
Вън умираше тихо сама есента,
в нас се раждаше ново начало.
Беше петък - един уморен, тъжен ден,
бе с безумство белязан, не само...
Стана късно. Заспах. Беше сложил за мен
за възглавница твоето рамо.
После май се събудих. Сега спеше ти,
а луната бе спряла над тебе. ...