Очите са книги недопрочетени,
писани с обич, любов и тъга.
Страници скъсани, чувства обречени,
топло начало, а с край – самота.
Мъдрите хора, пишат с молив,
после ще могат с гума да трият.
Аз просто искам да бъда щастлив,
каквото си чувствам, нищо не крия.
Очите ми, казват, менят си цвета,
както книгите своя читател.
Аз ще докажа, че имам света,
живея в него, не съм наблюдател. ...