Очите ми не помнят изгреви,
макар горяли в слънчеви огньове.
Очите ми, разпръскани, безизразни,
все не дочакват сутрешна отрова.
Очите ми, затрупани от пясъци,
в пустинните ветрове блуждаят,
но рано сутрин бягат от отблясъци,
за розовото на небето те не знаят.
Очите ми родени са във залеза,
и не намират смисъл в разни начала,
в петли ранни, в закуска, в на часовника алармата,
в кафеварката, нито в роса и мараня. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up