ОЧИТЕ МИ, ОЧИТЕ ТИ…
Очите ми са черни почернели
от мъката в душата ми,
изгарящите рани от отвъдното
пронизват сетивата ми.
Обзема ме терзание за вечното
разтърсващо страдание на грешното.
В сърцето ми бушуват страшни бури
и урагани на безсмъртие.
Страстта с горещи длани
поема моето безсилие сред мъртвите.
Какъв живот, какво страдание,
борба за всеки ден, за всеки миг сияние.
Очите ми в очите ти се вглеждат
и търсят в красотата - обаяние
и с сетни сили ме отвеждат
към звездното, безсмъртното сияние…
Очите ми с очите ти се срещат -
това любов ли бе или призвание…?
От вечното, безсмъртното страдание.
© Деница Пенкова All rights reserved.
грабна ме този стих...
Деница, сърдечно..