Nov 10, 2007, 12:53 PM

Очите ми са твоите потребности 

  Poetry » Other
875 0 21
Настръхват мислите ми в суеверие
и разкъсват се последните ни думи,
в самотното неосветено навечерие
скъсяват се минути помежду ни.
Израждаме се слепи - в разногласия,
с пропуснати от минало реванши,
богоизбрана, в жертва се пренесе
любовта, без никакви картбланши.
Шанс си ми! Защо гризеш като съмнение?
Очите ми са твоите потребности.
Чисти са, дори без капка обвинение.
Не са ми нужни повече нечестности.
Стъпалата ми кървят от стръмнините.
Колко пъти качвам се и слизам?
Заболяха ме юмруците от синините -
последният ми удар ще е прецизен.

© Елица Стоянова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??