Очите на болката с празни зеници
се взират в тавана на своята клада.
Очите на болката търсят разбиране
и молят за кратко отлагане.
Очите на болката с нямо очакване
се вкопчват в мига на раздялата.
Очите на болката търсят във мрака
искрица надежда запалена.
Очите на болката, пълни със жажда,
протягат ръце за помилване.
О, Господи, аз ли ще бъда палачът,
отпуснал ръце от безсилие?