Feb 11, 2012, 11:16 AM

Очите на Истината 

  Poetry » Phylosophy
536 0 3
Потъвал ли си ти на Истината в звездните очи?
Опитай! Поне веднъж в живота себе си бъди!
Но знай, че след това не можеш да се върнеш,
да си такъв, какъвто бил си някога преди.
Бездънен кладенец е тя и в него се изгубваш.
Изчезват дребните стремежи, копнежи и мечти,
очаквания, искания, във които няма смисъл.
Остава само да витае тотална, свята Тишина,
прониква тя навсякъде света, от Бог орисан
и те обгръща нежно със сияйна Светлина,
а Любовта посреща те с прегръдка и нашепва:
„Добре Дошъл във лоното на Вечността!”

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Филипов All rights reserved.

Random works
: ??:??