Очите на живота

Aug 7, 2008, 4:31 PM

Poetry » Phylosophy

691 0 4

Къде е тази младост,

в която все ме обвиняват?

Захвърлих я със ярост,

годините така минават.

Загледах се напред,

назад не ща да гледам;

тогава все давах, давах,

от днес ще вземам, вземам...

Любов и сълзи разпилях,

но нищо не получих;

мечтите си във яма скрих

и сънищата си заключих.

Сега се вече изморих

и всичко в Ада запокитих,

блестящи камъчета не открих!

Дали ги има? Забравих, не попитах.

Но камъче сама ще си направя,

с длето ще го издялам и полирам,

молитва в синевата ще отправя,

в очите на живота ще се взирам!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Dark_Island (Таня Георгиева)

2008-08-07T22:03:19+03:00

Харесах!!!
Поздравчета!!!
Tomad (Тома Кашмирски)

2008-08-07T20:21:07+03:00

Според мене ако се отърсиш от някои предрасъдъци за поетични похвати, може да стане много яко и почти същото.
враната (Маргарита Василева)

2008-08-07T19:32:23+03:00

Всички се вглеждаме...и какво?/да не те плаша детенце,не ме слушай/
Хубаво е!
Ивана59 (Иванка Гичева)

2008-08-07T18:34:24+03:00

Добро намерение
"в очите на живота ще се взирам!"

Харесах!