Завиждам на птиците, че волно се реят
в необятното и синьо, безкрайно небе...
А после щастливи изкусно да пеят
в захлас, до забрава - от цялото свое сърце.
Завиждам им още, че могат да виждат
отвисоко, да се любуват на простор необятен.
Не са те като хората, които често се гледат
твърде лошо и с поглед непонятен!
Как бих искал да съм птица лекокрила,
да летя високо, а не да газя в човешка кал...
Че на свободата красотата тя открила,
отива си от живота без капчица жал. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up