Очите на щурците
Какви са на щурчетата очите,
когато вечер свирят на света?
Дали не са по-ярки от звездите,
блестящи от неземна свобода?
Дали не са поръсени с магия,
а музиката им-попита в тях?
Навярно добротата в тях се крие,
щом,слушайки живота си разбрах.
И дълго ръкоплясках под луната
и търсих всички щурчови очи,
ала завеса спусна ми зората.
Концертът от деня се заличи.
Но чувствах как щурчетата са жадни
за моят трепет, чувства и любов...
Едно, засвири нежно соло, бавно.
Видях очите, смисъл на живот.
Разбрах, че на щурчетата в очите,
истината дава светлина.
Вижда се, когато замълчите
и чуете концерта със душа.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Бисери за очите, музика за ушите!
-
Когато музиката отваря душата,
душата ражда музика!
Поздрави!
Успех! -
Очите на щурците са светулки,
засветили с най-истинския плам.
с тях приличат на щастливи булки,
пристъпили във празничниа храм.
Харесах! -
От две вечери и на моята тераса се е приютило едно щурче и усърдно ми свири. Твоят стих е допълнение към концерта му.
Много ми хареса, Вальо, поздравления! -
Този стих напълни душата ми, точно както най-нежната щурчова песен!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
