Прибра си съкровените неща
в торбичката, обшита със мъниста
и тръгна безпосочно по света,
потънала в тъгата си смолиста...
Върви, а ветровете шепнат думи,
които беше чувала преди.
Приятелството с пясъчните друми
все още под следите й боли.
Косите й разплетени тежаха
по тънките й бели рамене.
В очите й небето се разплака
с плача на непораснало дете. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up