очите ти
Ако можела бих с думи да изкажа,
какво ми казват твоите очи,
когато се опитам болката си да ти кажа-
сякаш казват "замълчи"!
Вървях и стъпките им следвах-
след теб безмълвно аз вървях,
загърбила бях всяка болка-
забравила бях всеки страх
В очите ти мъгла откривах,
но бродех, търсих светлина.
Не спрях пред нестихващите бури
и пред ураганите в очите ти -Не спрях!
Потопих се в мъглата с вяра,
че ще открия дом за своята душа-
дом, топъл, с камина бяла
и до нея твоята душа.
Мечтаех,че душите ни ще бъдат слети,
като сълзите ми в нощите безспир,
в които ангели с молбите клети
отнасят ни в далечен шир
Но уви
От полет стръмен-висок в сини висини,
Пропадна,превърна се в облак тъмен,
а после в дъжд и всичко друго потопи.
Не спирах-дирех пак надежда
Казвах си " Очите ти все ще имат бряг,
зелен остров с гора премъдра,който е спасявал не един моряк"
Но блъскаха ме все така вълните ,
Мъгла и океан се вплитаха в тях
и чудех се дали сега очите,
в които вярвах и следях-
са моята надежда скрита,
спасението мое от бурята в ноща
-Душата ми не спираше да скита-сама да търси твоята душа
© Никога All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Наистина останах без дъх. Уникално написано - толкова силни думи са казани. Много ми хареса, радвам се,че има хора като вас да умеят да влязат под кожата на обикновения читател.
-
съгласна съм с Криси много е хубаво
-
Много ми хареса-страшно стихотворение!Направо ми влезна под кожата!Продължаваи да пишеш ж същия дух!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
-
Богиньо, напъно съм съгласен с теб.
-
Хехехе Май не само site-а е уникален а и потребителите му. Харесва ми как превръщате net-пространството в зона на разисквания,коментари и спорове, в което няма нищо лошо-нали все пак в спора е истината.
hixxtam- това че е написано на един дъх е най-правилното отбелазано от някого а още повече ме впечетлява факта, че си го разбрал само от редовете на стиха, без да познаваш личноста която го е съчинила. Простете ми ако се лъжа, но мисля, че това е същественото в критиката и анализите -да откриеш съшноста не само на произведението но и на автора да разбереш него. Да успееш да уловиш емоциите му Адва когато опознаеш автора може да се каже, че си разбал творчеството му.
Не говоря за себе си. А за всички ни
Благодаря ви че ви има Радвам се че умеете да отценявате нещата, да ги разбирате -
Хахаха, не се обиждам. Просто ми е такъв характера.
-
Не мисля. Просто е по емоционален, но това е присъщо за младите.
-
Той пък като че ли се обижда малко. Или поне аз с такова впечатление оставам.
-
Аз не виждам спор. Ние с Иван разглеждаме нещата свързани с поезията от различни гледни точки, стигаме до общи заключения, заставаме на различни позиции, и водим един съвсем коректен диалог, за което съм му благодарен.
Иване, позволи ми да не се съглася с теб за "музиканта". Може би аз те подведох и трябваше да напиша диригент. Имах предвид професионалистите, които цял живот са учили и са се занимавали с музика, но това е друга тема.
А за съвета който дадох, направих го с цел. От скоро съм тук, не съм изчел всичко, но видях доста стойностни неща. Радвам се, че съвсем сериозно се отнасяте с това което правите! -
За поезията спор няма. Аз не казвам, че сравнението не беше хубаво, а просто уточнявам - имам такъв навик.
-
Хехе, ма вие двамата не спирате да спорите. Аз лично по партитура не мога да си представя музиката, но ми се струва, че hixxtam е съвсем прав за поезията...
-
Това за музиканта колкото е поетично, толкова е и грешно. Питай админа дали по партитура изобщо може да се ориантира за какво става дума. Аз поне не мога преди да го изсвиря
-
Стихчето е добро.В него има много чуваства и това е важно. Усеща се как е написано на един дъх.
Ако приемеш, бих ти дал един съвет. Не само на теб, отнася се за всички които в мерна реч:
Поезията е изкуството на звучащото слово – четейки я, ние подсъзнателно усещаме произведението така, както музикантът по партитура е в състояние да “изслуша” цяла симфония. Когато пишеш стих, опитвай се в себе си да пееш, опитвай се да търсиш точната дума която да изрази чувствата ти в този момент. Сигурен съм, че го можеш
Поздравления! -
Определено е така.
-
Тук Иван е прав, макар че и аз не бих променил нещо което съм написал вече по каквито и да било причини...
Исках да отбележа, че човек не може да знае кое е най-добре особено когато става въпрос за неговите произведения. Чуждите неща се оценяват доста по-лесно. -
Изключително ме радва факта, че не се сърдиш на критиките. Съгласен съм, че е трудно да промениш едно произведение, за това не те критикувам, че не искаш да го правиш - и аз постъпвам така. Съветът ми беше изцяло насочен към бъдещото ти творчество, което според мен би могло да е отлично стига да подходиш сериозно, тъй като дори на този етап пишеш много добре. Очаквам с нетърпение да прочета нещо друго от теб. Успех.
-
Много ти благодариа Не знам от скоро влизам в този site и преди да се обърна към теб suffer_angelus искам да кажа на admina, че това което е направил е уникално
Прочетох няколко остри реакции на редакции, съвети и критики.Лично аз ти благодаря -човек никога не може да каже че знае кое е най-добре дори и когато става въпрос за лично негово товрение. За съветите ти ще се възползвам и ще се радвам да чуя още дори не само от теб . А за стихчето не се сърди но няма да го променям Така съм го почувствала и така съм го изразила Аз пиша защото така собствената ми мъка става по- поносима а не защото го адресирам към читателите. Радвам се че си го прочел и че те е провокирало да го коментираш От всичко това говори най-много -
На едно две места се чете трудно, но като цяло е много добро. Може би би могла да редактираш някои части, например: "и до нея твоята душа.
" може да се замени с: "и там до нея - твоята душа", макар че не ми се струва уместно, защото се получава едно повторение на душа, което дразни например горното може да се промени на "че да открия дом е моята съдба", макар че това не струва - давам го просто като пример. Но и така става. Продължавай в същия дух.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
