С какви очи ме гледаше отсреща!
С какви очи - изгряващи слънца!
Вълнуваше се, спореше за нещо.
Преглъщах аз предателска сълза.
Запалваше в душата ми пожари.
Отвръщах ти със ясен, ведър глас.
Но в ледено спокойствие изгарях
и зъзнех във пустинната си страст.
Очите ти, прегърнали небето,
ограбиха нехайните ми дни.
Проникнаха в съня ми - там, където
копнееха прегазени мечти. ...