Очите ти, разправят, били змийски,
Излъчвали магия и злина. Страхливци!
Взирам се в зениците ти бистри.
Забивай в мен игла, подир игла.
И миг по миг в очите ти познавам
Искри от смях, звън, страх и топлина,
И погледът ти с мен се заиграва,
Изгряват сто усмихнати слънца.
Танцуваме във изумрудени вселени,
Вълшебни гари, лавандули и жита,
Към дън душите си опиянени,
Където клади за магьосници горят.