С пръст и пепел, суета и прах,
този свят се срутва в пропаст черна.
Но защо ли дълго го мечтах
в песни от очукана латерна?
Бях ли с диагноза “луд добряк”
сред тълпи, от злоба оскотели?
С обич да дарявам - пак, и пак
мъртъвците - приживе умрели...
Ретро ми е. Смея се с тъга,
като в стара Чаплинова лента.
Хорица! Кажете! Докога
няма да смените диригента? ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up