С буримета аз станах човек,
съчинявам в захлас, без умора.
Нека казват, че бил съм зевзек —
буримето е мойта изгора.
Tо превърна ме във философ.
Буримето света ще оправя,
ще дарява на всички любов,
ще лекува таз пуста държава.
Буриметата мои не чул,
ти, окаяни, губиш за двама.
— Те по-прости са и от фасул!
— Но са мои, бе, твоята мама!