В мрака гъст на времена сурови,
сред вопли, куршуми и черни окови,
един глас екна — буен, свиреп,
раздирайки мрака с пламенен треп!
Гласът на огън, на бунт, на стихии,
на гняв, що събаря стени със фурии,
на дух несломим, на вик за живот —
разпнат, но вечен във своя възход!
Очите му — пламък, ръцете му — меч,
словата му — буря в бездушния скреж,
а мисълта — нож, що разкъсва нощта,
мечта, що запалва дори пепелта! ...