Еднакви преживявания с думи различни,
едни и същи случки, но привидно не еднакви,
въртят колелото на живота на всеки от нас.
Сиви и банални, апатия ни обхваща често...
И ние продължаваме нататък, към бъдещето светло...
И се стремим да бъдем себе си до края...
И гледаме да не съжаляваме за нищо...
И молим се Бог да ни запази, неповторими...
Това не е ли ода за живота,
която се повтаря поколения наред?
Това не е ли реалностаа ни - до болка позната
и на нас, и на нашите предци... с леки изменения понякога?! ...