Тя бе оръдие в ръцете на човека.
И мъкна я на гръб той много века.
Забива я в земята плодородна
и точи я да бъде модна.
Но времето на къра се изниза,
човека взе от село да излиза.
И хвърли я на сянка под асмата,
да гние мръсна в тишината.
А плевели и буренаци,
развяха своите калпаци
и скоро почвата ронлива,
загуби името си –Нива. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up