ХристоЗапрянов (Христо Запрянов)
184 1251
Nov 28, 2010, 12:33 AM

Ода за... Небето 

  Poetry
931 0 11

ОДА ЗА... Н Е Б Е Т О

 

Във вечер омайна, приседнал на двора,

аз  дълго разглеждам небето, което

показва Луната оттатък стобора-

а тя се кокетно оглежда в морето.

 

Изглежда от всички вселени корсари

са щедро разпръснали по небосвода

богатствата свои - безценни и стари.

Навярно тогава то било е мода.

 

Такива  картини на своя триножник -

от  живи звезди и свенливи планети,

да прави могъл е  неземен художник,

с бои от прах звезден и четки - комети

 

Щастлив е човекът, че може да вижда

подобно вълшебство, неземно и дивно.

И с право на себе си  сам  да  завижда,

за чувството силно и някак наивно.

 

И сякаш с усмивка ме гледат звездите,

примигват красиво, блестят и  се смеят.

Разкрили навярно са пак ми мечтите -

да правят това те безспорно умеят.

 

Поглеждам към пътя наречен и млечен,

но  после... увлечен от чувство спонтанно,

разбирам :  не млечен, той просто е вечен,

потаен, красив. И все пак ми е странно,

 

че  няма начало, дори и край няма.

Но има си той светове необятни,

които  забулени в тайна голяма,

навяват и чувства съвсем непонятни.

 

Какво ли работи звездата  полярна,

дали да говори със мен е съгласна?

“Работя , показвам  посоката вярна”

отвърна звездата с усмивка прекрасна.

 

“Без мен пък нощта тъй желана не идва.”,

похвали се бодро Вечерница ярка.

В очите ме гледа, дори не примигва:

“Аз хората долу обичам без мярка.”

 

Голямата Мечка поглежда ме строго:

“Познавам ги всички, попитай Земята.

Аз стара съм вече, видяла съм много,

Не слушай суетното бебе  Луната.”

 

“Не вярвай”, намигва ми тайно Луната

“Мечокът не помни и даже забрави,

че моята майка е точно Земята.”

А после разчувствана тихо  добави:

 

“Откак ме родила, не съм се делила

дори за миг кратък от майка любима.

тя дава ми сила и вечна закрила,

не  вярвам, че друга подобна ще има.”

 

От нейната обич синовна потресен,

останах безмълвен и само ветрецът,

със нежните звуци потайни примесен,

напомня това, що е казал мъдрецът.

 

Така си говорех  с телата небесни

и чувствах как  обич ми пълни сърцето.

загадките земни станаха тъй лесни,

че бих аз… със радост обгърнал небето.

 

Но вятър задуха и облаци черни

закриха изцяло небето, където

приятели нови, скъпи и верни

създадоха силното чувство, което…

 

Аз може и да не съм вечен но зная,

че  тези планети, комети, звездите,

представа ми дадоха вярна за рая

и никой не ще ми изплаши мечтите.

© Христо Запрянов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??