Там гларусите крият се зад немите комини,
а аз изгубих се във този древен град...
Потъвах и изплувах в погледите на туркини
и сякаш бях намерил друг неземен свят.
Тук две реки се сливат, както сливат се две съдби.
И сякаш посребрени от тъга текат.
Тук бели минарета до лунната дъга достигат
и всъщност бях попаднал в приказния град.
Ти, Одрин, си градът на векове отминали,
но ти си и сега тъй откровено нужен!
Градът си столица на статуи застинали,
ти слънце си, старинен град с душа! ...