Огледай се наоколо в тълпата,
чии очи ли търсиш още?
Оглеждай се и всеки път, когато

събуждаш се напразно нощем.
Какво ли ще откриеш в тъмнината?
Една надежда, толкова банална – 
човешката душа прогнила,
че можело да стане вярна.

Заблудата понякога е болест –
руши, а ти си мислиш, че създава.
И там, където виждаш прелест,
след дни жестоко погрознява.

Огледай се наоколо в тълпата,
все същото ли търсиш още?
Не плати ли вече си цената
за дългите самотни нощи?!