Огледалото сякаш беше вампир - изсмукваше всяка негова сила. Усмивката му я нямаше вече.
Той се оглеждаше в огледалото дори и , когато спеше, астралния му дух се прокрадна в тъмното и онзи вампир отне и него.
Тогава Георги стана от леглото. Отърси се, малко и взе телефона : "седем неприети, Луси" той я набра но никой не отговори .В стаята беше тъмно. Само той и злокобното огледало. На моменти се плашеше от него. Изпитваше неописуем страх. Трепереше. Всяка нощ имаше тензионно главоболие, което не му даваше мира. Всяка нощ се повтаряше едно и също.
Огледалото беше изсмукало енергията му- сякаш с това се "хранеше", Георги беше като призрак. Тъмни дрехи. Тъжна гримаса. Просто нямаше мотивация да живее, просто съществуваше.
Луси , го напусна. Не го харесваше такъв - омърлушен , окаян. Сякаш беше мъртвец. Може би за нея изглеждаше така, може би той искаше точно това - да я отдалечи от себе си. Да остане сам с множеството огледала , които си беше накупил.
Беше си изградил хъб - комютъризиран ...