Във очите, в походката, в тихата същност,
даже в нотките звучни на мекия алт.
Във безумно познатата весела външност,
във зениците, скрили парченца кобалт.
Във косите от лъскава, руса коприна,
в твоя образ отсрещен, безшумен и бял
се преливам. И виждам, че някъде в него
отразявам се малък, разплакан и цял.
© Ивайло Цанов All rights reserved.