Огледало

Aug 30, 2005, 2:18 PM

Poetry

975 0 4

Поглеждам си лицето в огледало -
суетно търся образа си мек,
но вместо поглед на момиче бяло,
от там ме гледа вече зрял човек.
Полека-лека младостта си тръгва,
неумолима в своя вечен бяг
и няма време днес да се залъгвам -
ръка за сбогом давам, няма как ...
Пропуска я зеленият семафор,
стрелките на часовника хвърчат,
като криле на птица и помахват
със тъжен поглед преди дълъг път.
Довиждане, или по-скоро - сбогом!
Върви си, младост, но ми остави
в сърцето - болка, във гръдта - тревога,
в очите - нежност и в сънят - мечти.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

кумеца (Румен Ченков)

2006-06-06T01:03:17+03:00

Дора, прекрасно стихотворение. Браво!
Катя (Катя)

2005-09-04T17:54:53+03:00

Тръпки ме побиха! Толкова е истинско и емоционално! Ти си невероятен човек и поетеса! Браво!
Lanfear (Емма)

2005-09-01T19:22:55+03:00

И едно слабо не видях! Всичките ти творби са страхотни!
Катя (Катя)

2005-08-30T15:03:17+03:00

БРАВО!!! Е това е, толкова е истинско че чак настръхвам!!! И другите също са страхотни!! С нетърпение чакам да се активират останалите...Ти си моя ЛИТ-ГИД, гордост и надежда, че доброто в света е непобедимо! Искам да те чета още и още...ДАВАЙ!!!