ОГЛЕДАЛО ЗА ОБРАТНО ВИЖДАНЕ

Застанах пред доброто огледало –

огледах се във профил, фас – и в гръб.

И казах си: – Пич, вадиш страшно тяло,

ама си много прост и адски тъп!

Вземи от градската библиотека

две стихосбирки, някой друг роман?

Почни с Аурелиано и Ребека

на Маркес? Или с Ги дьо Мопасан?

Но аз – нали съм чукундур и селю,

пък съм и гьон отвсякъде – от сой,

реших да почна с Паулу Коелю –

и сетне се прехвърлих на Толстой.

Изгълтах Достоевски, Джойс и Кафка.

Прелистих Жул Верн, Хайтов и Карл Май.

Във кметството издадоха ми справка,

в която пише: „Баси! Много знай!”

Четмото тъй го метнах в конски дози,

че – като нямах кво да прочета,

поддържах форма с цял ред некролози –

кой – син, кой – брат, кой майка и баща.

Сега не се поглеждам в огледало.

Какво да гледам? Просто луд поет...

Ще ми завидят – то се знай – изцяло! –

дори Хосе, Ортега и Гасет.