Счупи се едно кръгло, вехто огледало,
на парченца малки, остри се разби.
В ъгъла бе дълго то стояло и видяло -
тъй сложни и пъстри човешки съдби.

Просветна на слънцето отломка дребна,
и заби се, нарани Света за миг.
Враждебна бе, и неподготвен го издебна,
скрои му трик - истински камшик.

Самолюбието бързо Му се срина,
замърмори недоволно и дори заплака той.
Неумело закуцука с шина
и сега се пита виновен за всичко е кой...

Безброй въпроси изведнъж се родиха,
а хората тръпки страх ги побиха.
Май в огледалото трябва пак да погледнат
и наново, истински да прогледнат...

ЗримА