Сънувах ли?! Нима! Стоях със часове пред огледало. За да видя себе си. Но не успях. Пред мен се сменяха във разкривени пози различни образни метаморфози... Дете - на повече от три... а после някаква старица. Наведе се над него, но... уви. В единия му ъгъл някакъв младеж се смееше на нещо маловажно... Кънтеше неговият смях като в тунел. А зад гърба му вещо циганка една гадаеше по някакви си знаци. Познах се във една жена. Лицето й така и не видях открито. Тя беше като във мъгла, душата й единствена безцелно скиташе, затворена във рамките на огледалото... Попитах: Аз ли съм това? Тогава някой ме изгледа злобно и каза ми: Не си играй със огъня! Картините се сменяха една след друга. Опитах да заспя. Но неуспешно. Някой ме докопа като в клещи... Заплаках. Не мога повече така! Със сетни сили замахнах със ръка, за да строша размазаното огледало. Искам ново... За да видя себе си.
"Не си играй със огъня!" Щом е строшено - купи си ново огледало! Ще видиш, че си прелестна Поздрав с целувка!
В очите ми се мята раненото небе.
Останала без птичите криле -
душата ми е безнебесна.
Беззвучие по устните гори
и мъчна песен гърлото ми дави.
За болката и сълзите прощавам.
Но кой небето ми ще събере
като парчета огледало.
И как във тях ще се огледам.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.