Оглозгани корите...

Feb 24, 2015, 10:31 PM

Poetry » Other

397 0 2

Живеем - хората - по двойки

на този свят в различни кройки

и мачка ни живота кратък

до края - писан - без остатък.

Камарим дните на години

и зреем даже, като дини.

Отвън се правим на зелени,

а вътре ставаме червени.

От семките ни, като къкел,

събрали слънцето във бъкел

се раждат новите бостани

от мъжки гащи и фустани.

И всичко преходно се скрива

отново във земята крива.

След нас - оглозгани - корите

напомнят само за дедите.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

koli4a (Никола Апостолов)

2015-03-04T08:35:37+02:00

Благодаря, Дочка, за посещението и прочита!
По странджанския крой и бургаско на "къклицата" казват "къкел"!
Поздрави от мен!!
Довереница (Дочка Василева)

2015-02-24T23:07:45+02:00

Благодаря за настроениетоА какво е къкел?Къклица ли?