Nov 7, 2010, 1:02 PM

Оглушало бездумие 

  Poetry » Love
1289 0 16

 

 

Когато на твойто - "обичам те!"

с безразличие кажат - "добре..."

Преглътни от горчивата истина

или опитай поне...

Днес

и утре

и вдруги ден,

в сладките сънища, в мислите

ти обичай така,

както сърцето поиска...

Животът е гаден понякога,

не чакай да чуеш - къде си?...

Там си, където е мястото,

отредено за теб от съдбата

и макар да обичаш безумно,

твойта обич не чини петаче,

щом няма кой да я чуе,

така че...

Скрий се в черупката тясна,

издигни си стените дебели,

там е твоето място –

там няма меки постели,

всичко е болно, ръбато,

макар да е много студено

(не за теб) за душата,

която крещи и не чува...

Зад тези горчиви стени

времето не лекува,

то е само застинал миг

от любовно безумие,

крещящо – Обичам..

Обичам те!...

 

Тишина.

Oглушало бездумие...

 

 

© Найден Найденов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??