Няма друга на света
тъй обична на сърцето
да разпалва в мен страстта
и да ме отвежда в небитието.
Ти от огън си излята,
нежен дъх събрала,
слънце уловила сред полята
и нежността на мен предала.
От твоята обич безгранична
аз щастлив отпивам всеки ден
и усмивката ти феерична
ме оставя тъй смутен.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up