Понеси се в безкрая небесен
и душата ти - плясък в крила,
светъл лит ще пробуди от песен,
по-красив от вика на мечта...
Нека стенат под тебе душици,
недостойни за порива чист,
какавиди на дребни мушици,
не познали духовния вис...
И когато душата ти плаче
и от вятъра в тебе - боли,
или гарван отнейде заграчи:
Ти не спирай, нагоре лети!!!
И от Слънцето пий жар-водица -
шепот тих, прероден в светлина,
превърни се във огнена птица -
свий гнездо нейде в дума добра...
© Михаил Цветански All rights reserved.