Вятърът донесе огнени искри
в мене ги остави, духна и се скри,
пламна мигом огън, буен, мощен, див -
във сърцето огън пазя още жив.
Той гори, когато птиците в небето
пърхат със крилете, срещнали сърцето,
щом пчелата в цвете тихичко жужи,
сякаш, че ми шепне: "хайде не тъжи".
Мънички искрички скачат и палуват,
в радостна забрава после те танцуват,
сутрин, щом в тревата нежната роса
с капчици докосва моята коса. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up