Огнени клади

Sep 4, 2006, 10:53 AM

Poetry

1206 0 3

Сега идваш при мен
и молиш за прошка!
Очакваш една целувка
да оправи нещата?
Не,скъпи!
Любовта ми не можеш
да върнеш с целувка!
Очите ми макар пълни
със сълзи никога не са
били толкова безпощадни!
Ако можеше сега те да
бъдат огнени клади
не бих се замислила даже
да те осъдя на смърт!
Ти заслужаваш,любими,
да бъдеш погълнат от
пламъци,които да изпият
душата ти млада!Точно
както ти изпи мойта
без жалост!
Искай ми прошка,любими!
Нека те гледам в прахта!
Достави ми поне това
удоволствие-веднъж и мойта
душа да възтържествува
над твоита!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

megans (Магдалена Василева)

2006-09-04T18:38:55+03:00

Хареса ми , Петя твоето откровение...Много точно си описала чуствата ,които човек изпитва когато е стигнал пределите на собственото си страдание и всичко в него се е "вкоравило"...
Поздрави за стиха!
ria (Гергана Иванова)

2006-09-04T17:36:37+03:00

Хареса ми. Това заслужава.Ти да не си кърпа, в която да се избърсва, само като има хрема?
Love (Ванина)

2006-09-04T11:25:40+03:00

има толкова още време пред теб!Ще обичаш и ще бъдеш обичана!!!