Моята вяра бясно препуска
жива, пулсира, без дъх остава.
Моята вяра огън рисува,
Рая ми носи в очите желани.
И търся я по небето, земята,
живи следи завинаги оставя.
И стискам здраво юздата,
по живите очи все ще я позная.
Моята вяра капе като време,
а живот преваля - листи капят.
Извор полезен отвъд времето,
а следите й - пожари пламнали.
© Мариола Томова All rights reserved.