Станал ли си с огъня ортак
не сънувай тесни коловози.
Че във тях, повярвай, няма как
да узнаеш кой си… И защо си
трънчето в спокойната пета
на живота, доскучал до сиво…
Огънят в очите на жена,
дето те будува…
И е диво
онова несбъднато небе,
свлечено в безпаметните нощи…
Днес светът ми утрото краде ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up